Пловдив

Как бяха скръбни мойте детски дни! 
О, колко много сълзи спотаени! 
Тук първи път се моя взор стъмни 
и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух гласа възглас: – Престани 
да вярваш и да дириш – забранен е 
на любовта плодът – и в зли страни 
мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град – 
едничък дом на мойта скръб бездомна – 
аз бродя за утехата нерад –

и кат загубен в пустошта огромна. 
И толкоз черни мисли ми тежат, 
че аз не искам нищо да си спомна.