ДНИ МОИ

Летете – радостни или омразни,
И делници и празници.
Летете, няма да ви смятам,
Дни мои на земята –
Вий, сиви гълъби и бели, –
Излитнали от моите ръце
И някъде в безкрая отлетели
Като към предначална цел…

На шийките ви малките писма,
Привързани от мен самата,
Сърдечен ли и близък ще ги вземе?
Или ще паднете без време –
достигнали едва сред път?
Или стрела ще ви прониже
И чужди погледи ще спрат
Над земните ми радости и грижи?

Летете – няма да ви смятам,
Дни мои на земята,
Разкъсали трептящото сърце
И литнали навеки от ръцете ми –
Които нямат сила да ви спрат,
Когато пожелаят страстно –
Или веднага, бърже да ви тласнат,
Когато часовете ги морят.