ПИРИНСКА ПЕСЕН

Да бъда малко овчарче,
овчарче в Пирин планина,
да водя вечер стадото
низ пиринските чукари,
със свойта свирка шарена
да свиря – и да прислушвам
как то ми сладко припява
със медните си звънчета,
а долу Гласна приглася
със триста разни гласове…
Да викна от връх Еленин,
да викна, да ми олекне:
– Чуйте ме, мури вековни,
чуйте ме, бели камъни,
чуй ме ти, Пирин планино,
дето си много чувала,
още по-моното мълчала…

В тоя свят няма никого.
Ти баща, Пирин, ти майка,
ти сестра, Пирин, ти братец,
ти – първо либе жалено,
дето ме черно почерни,
дето ме само остави
да скитам, да си кукувам
и място да не намирам
в нашата земя хубава –
глава за отдих да сложа,
жалбата да си изплача.