УРОКИ

„Дайте седем въглена в мангала,
ненапалвани три вощеници,
неначенат хляб на кърпа бяла.
И в зелена пръстена паница
непреливана вода налейте.“
И над мене кръстове заплете,
и зачете бавно, полугласно:

„Както огън у водата гасне,
уроките в тебе да угаснат!
Както нямат плъмък тези свещи –
с лошите очи да нямаш срещи.
Както този хляб е неначенат –
тъй да си от болест излечена…“

А пък аз си мисля огорчена:
„По-добре съвсем да не оздравя,
ако вече няма да го срещам,
ако любовта му ме остави,
ако погледите му горещи
потъмнеят някога за мене –
както тези въглени гасени…“