Сенки

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени

две тъмни сенки: там зад бялата завеса,

де лампата гори, в поле от светлина,

две сенки на нощта… Сами една пред друга,

сами една за друга в жажда и притома,

там – сянката на мъж и сянка на жена.

 

Мъчително глава се към глава навежда, –

те няма да се чуят: искат и не могат.

Те шепнат може би – от що се те боят?

Напрегнато ръце се към ръце протягат

и пак се не докосват! Искат и не могат…

И пак, един пред друг, един за друг стоят.

 

Те шепнат може би, но може би и викат,

но може би крещят; – те няма да се чуят,

две сенки на нощта, през толкоз светина…

Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,

сами една за друга в жажда и притома,

те – сянката на мъж и сянка на жена!